Mi amigo no encontró lo que buscaba, y según yo llegué a presumir, consistió en que no buscaba nada, que es precisamente lo mismo que a otros muchos les acontece. Algunas madres, sí, buscaban a sus hijas, y algunos maridos a sus mujeres, pero ni una sola hija buscaba a su madre, ni una sola mujer a su marido. Acaso—decían,—se habrán quedado dormidas entre la confusión en alguna pieza... Es posible—decía yo para mí,—pero no es probable.
Una máscara vino disparada hacia mí.
—¿Eres tú?—me preguntó misteriosamente.
—Yo soy—le respondí seguro de no mentir.
—Conocí el dominó; pero esta noche es imposible; Paquita está ahí; mas el marido se ha empeñado en venir; no sabemos por dónde diantres ha encontrado billetes. ¡Lástima grande! ¡mira tú qué ocasión! Te hemos visto, y no atreviéndose a hablarte ella misma, me envía para decirte que mañana sin falta os veréis en la Sartén... Dominó encarnado y lazos blancos...
—Bien.
—¿Estás?
—No faltaré.
—¿Y tu mujer, hombre?—le decía a un ente rarísimo que se había vestido todo de cuernecitos de abundancia, un dominó negro que llevaba otro igual del brazo.
—Durmiendo estará ahora; por más que he hecho, no he podido decidirla a que venga; no hay otra más enemiga de diversiones.
—Así descansas tú en su virtud; ¿piensas estar aquí toda la noche?
—No, hasta las cuatro.
—Haces bien.
En esto se había alejado el de los cuernecillos, y entreoí estas palabras:
—Nada ha sospechado.
—¿Cómo era posible? Si salí una hora después que él...
—¿A las cuatro ha dicho?
—Sí.
—Tenemos tiempo. ¿Estás segura de la criada?
—No hay cuidado alguno, porque...
Una oleada cortó el hilo de mi curiosidad; las demás palabras del diálogo se confundieron con las repetidas voces de: ¿me conoces? te conozco, etcétera, etc.
¿Pues no parecía estrella mía haber traído esta noche un dominó igual al de todos los amantes, más feliz, por cierto, que Quevedo, que se parecía de noche a cuantos esperaban para pegarles?
—¡Chis! ¡chis! Por fin te encontré—me dijo otra máscara esbelta, asiéndome del brazo, y con su voz tierna y agitada por la esperanza satisfecha. ¿Hace mucho que me buscabas?
—No por cierto, porque no esperaba encontrarte. | Моят приятел не намери това, което търсеше и както в крайна сметка предположих, се оказа, че не търсеше нищо; именно това се случва и на мнозина други. Да, някои майки, търсеха дъщерите си, а някои съпрузи – жените си, но нито една дъщеря не търсеше майка си и нито една жена - мъжа си. Може би – казваха, – в суматохата са останали да спят в някоя стая... Възможно е - казвах си аз, - но не е вероятно. Една маска се приближи забързано към мен. - Ти ли си? - попита ме мистериозно. - Аз съм – отговорих ѝ, сигурен, че не лъжа. - Познах те по доминото; но тази вечер невъзможно; Пакита е там; но съпругът твърдо е решил да дойде; не знаем от къде по дяволите е намерил билети. Много жалко! Гледай какъв повод! Видяхме те и понеже не смее да те заговори сама, ме изпрати да ти кажа, че утре със сигурност ще се видите в Сартен ... Червено домино с бели панделки ... - Добре. - Ще дойдеш? - Няма да пропусна. - Ами жена ти, човече? - говореше на едно странно същество, цялото облечено в малки рогове на изобилието, едно черно домино, хванато под ръка с друго такова. - Би трябвало в момента да спи; колкото и да се старах, не можах да я убедя да дойде; няма по-голям враг на забавленията от нея. - Така ти е мирна главата. Цяла нощ ли ще си тук? - Не, до четири. - Добре правиш. Тъкмо този с роговете се беше отдалечил и дочух следните думи: - Не е заподозрял нищо. - Как би могъл? Та нали излязох един час след като той... - В четири ли каза? - Да. - Имаме време. Сигурна ли си за прислужницата? - Няма грижи, защото ... Една тълпа хора прекъсна нишката на любопитството ми; останалите думи от диалога се разбъркаха с гласовете повтарящи: ‘познаваш ли ме’, ‘познавам те’ и така нататък и така нататък... Що за късмет, че тази нощ носех същото домино като всички любовници? Със сигурност по-добре от Кеведо, който вечер приличаше на онези, които чакат за да ги ударят. - Шшт!Шшт! Най-накрая те намерих – хващайки ме под ръка, каза друга стройна маска, с нежен и развълнуван от удовлетвореното очакване глас. - Дълго ли ме търси? -Ни най-малко, защото не очаквах да те намеря. |